Отговорност за един здрав свят

ЕС иска да забрани петициите на гражданите

Brussels EU calls for curbs on citizen petitionsСлужителите на ЕС неотдавна обявиха, че искат да ограничат исканията, които европейските граждани могат да изразят в петиции, като въведат по-строги правила за количеството лична информация, изисквана от подписалите петицията. Според плановете предложенията на гражданите, които са "срещу ценностите на съюза", които да не забравяме са всъщност определени от самия ЕС, няма да бъдат приемани.  

По този начин като се поставят тежки правила, като това всеки подписал петицията да предостави подробна лична информация  - включително име, адрес, имейл, дата и място на раждане, националност и номер на паспорта, личната карта и социалната осигуровка – може да се види, че истинските намерения на ЕС са да сложи строги рамки на възможността на европейските граждани да упражнят демократичната си воля. Това се доказва и от факта, че всички петиции трябва да подлежат на  проверка за приемливост, когато стигнат 300 000 подписа и длъжностни лица ще имат властта да спрат всяка петиция, която според тях не спазва тези изисквания.

Ако все още се съмнявате в намеренията на ЕС да подмени демокрацията с диктатура, нека разгледаме истината зад някои от тези твърдения.

Целите на ЕС

ЕС твърди, че неговите цели са “мир, просперитет и свобода за неговите  498 милиона граждани в един по-справедлив и безопасен свят.”

ФАКТИТЕ: Като действа в разрез с основните принципи на свобода и демокрация, ЕС е по дефиниция диктатура. Властта на хората да избират правителството се прехвърля на корпоративните интереси.

Вместо да осигурят мир и просперитет за европейските граждани, корпоративните интереси зад ЕС бяха движещата сила зад две световни войни.

След неуспеха на картела с Първата и Втората световна война да завладеят света, проекта за ЕС стана мост към следващия опит за се завладее и контролира Европа, а оттам и целия свят. Стратегическата цел на финансовите групи зад петролния и фармацевтичния картел е да контролира гигантските световни пазари, които влияят буквално на всеки човек.

Същността на Европа

ЕС твърди, че Лисабонският договор не променя същността на Европа.

The Lisbon Treaty created the posts of EU President (to which Herman van Rompuy was appointed without any public vote) and EU Foreign Minister (to which Catherine Ashton was appointed without any public vote).

Лисабонският договор създаде постовете президент на ЕС (Херман ван Ромпой беше назначен на поста без публично гласуване) и външен министър на ЕС (Катрин Аштън беше назначена на поста също без публично гласуване).

ФАКТИТЕ: Член 1 на Лисабонския договор гласи, че "Съюзът ще замени и наследи Европейската общност". В допълнение към това член 47 гласи, че “Съюзът ще има законов характер.” Абсолютно ясно е, че съюза след Лисабонския договор е напълно нова конституционална и юридическа личност и че Европейската общност, на която сегашните 27-те страни-членки бяха членове, вече не съществува. 

В допълнение от членове 207, 216, 217 и 218 на договора става ясно, че ЕС сега може да подписва договори с други страни или международни организации от името на своите страни-членки.

И разбира се, да не забравяме, че договора също създаде постовете на президент на ЕС  (на който беше назначен Херман ван Ромпой без каквото и да е публично гласуване); външен министър на ЕС (на който беше назначена Катрин Аштън без каквото и да е публично гласуване); и дипломатически корпус на ЕС. Следователно се вижда, че същността на Европа е значително променена.

Ролята на националните парламенти в ЕС

ЕС твърди, че Лисабонският договор улеснява нарасналия демократичен контрол от националните парламенти.

ФАКТИТЕ: Независимо от всички намерения и цели член 7 от Протокола за прилагане на принципите на второстепенност и пропорционалност  единствено дава на националните парламенти правото да се оплакват от нещата, с които не са съгласни. На практика просто предоставя механизъм, с който може да се отправи възражение, ако оплакването се подкрепя от една трета от всички парламенти. ЕС обаче не е задължен да промени или отмени действията си и може да избере да погази такова оплакване, ако така пожелае.

Нещо повече, дори мнозинството национални парламенти да повдигнат възражения към законодателно предложение на Европейската комисия, също няма задължение комисията да промени или отмени действията си. В такава ситуация просто може да прескочи възраженията и да ги отнесе за решаване от Европейския съвет и Европейския парламент. По този начин вместо да се увеличи демократичния контрол от националните парламенти се вижда, че на практика бюрократичната природа на прескачане през обръчи прави невъзможно удържането диктатурата на ЕС с тези механизми.

Процесът на вземане на решения в ЕС

The 27 members of the EU Commission, the EU’s executive body, are all appointed without any public election taking place to select them. Even the Commission’s president, José Manuel Barroso, above, took his post without European voters having any say in his appointment whatsoever.

27-те члена на Европейската комисия (изпълнителния орган на ЕС) се назначават без публичен вот. Дори президента на комисията Жозе Мануел Барозу (горе) зае поста си без европейските гласоподаватели да имат думата в неговото назначаване.

ЕС твърди, че Лисабонският договор прави процеса на вземане на решения по-демократичен.

ФАКТИТЕ: От всички измами за Брюксел, това твърдение безспорно е едно от най-неискрените. Преди всичко, за разлика от истинската демокрация, европейският парламент остава неспособен да инициира законодателни промени по свое желание. Също така, и както бе описано по-горе, Лисабонският договор  създаде постовете президент на ЕС и външен министър на ЕС и даде мандат да бъдат назначавани без публично гласуване. В допълнение 27-те члена на Европейската комисия ще продължат да бъдат назначавани без публично гласуване.

За да влошим нещата още повече от член 48 от договора става ясно, че договора сам може да се поправя и за в бъдеще може да се поправя без конференция на правителствата или да се консултират гражданите с референдуми.

Като имате пред вид тези факти, се вижда, че изпълнителния механизъм за вземане на решения на ЕС не само не е “демократичен”, а е този на неизбраната диктатура.

Притесненията на европейските граждани

ЕС твърди, че Лисабонският договор отговаря на притесненията на европейските граждани и ще повиши законността във функционирането си.

ФАКТИТЕ: Като се има пред вид, че загрижените граждани на Франция и Холандия предвидливо отхвърлиха т.нар. “Европейска конституция” в референдумите през 2005, и факта че 96 процента от текста в Лисабонския договор е идентичен с този на конституцията и че над 99 процента от европейските гласоподаватели нямаха възможност да гласуват за нея, всичко това прави твърдения на ЕС абсурдни.

ИЗБОРИ ЗА ЕС 2009

EU ELECTIONS 2009: 4% voted against EU, 57% didn't vote for EU

Също така не трябва да забравяме, че 57% от хората на Европа, които са имали право да гласуват в изборите за ЕС през юни 2009 са протестирали срещу ЕС като съзнателно са се въздържали от гласуване, докато други 4% са гласували против диктатурата на ЕС, като са гласували за партии, които са срещу ЕС и/или се противопоставят на Лисабонския договор. Всяка идея, че Лисабонският договор се занимава с проблемите на тези хора е най-малкото измамна.

Създаването на Европейска армия

ЕС твърди, че Лисабонския договор не създава Европейска армия.

ФАКТИТЕ: Член 42.1 от Лисабонския договор заявява следното:

The creation of a European army

Политиката на обществена сигурност и защита ще бъде неразделна част от общата външна политика. Тя ще осигурява съюза с оперативен капацитет от цивилни и военни активи. Съюзът може да ги използва в мисии извън съюза за поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и засилване на международната сигурност в съответствие с принципите на хартата на ООН. Изпълнението на тези задачи ще бъде според възможностите на страните-членки.

Член 42.3 от договора заявява следното:

Страните-членки ще предоставят на съюза  граждански и военни сили за изпълнението на политиката за сигурност и защита.

Тази клауза допълнително милитаризира ЕС, като твърди, че “Страните-членки трябва прогресивно да подобряват военните си сили” и дава ясно да се разбере, че Европейската агенция за защита ще бъде включена в коригираните договори.

Член 42.6 от договора твърди следното: Страните-членки, чиито военни сили отговарят на по-високи критерии и които са поели по-обвързващи задължения една към друга в тази област с оглед на най-необходимите мисии ще установят постоянно сътрудничество с рамките на съюза.

Член 43.1 от договора твърди следното: Задачите от член  42(1), в хода на които съюза може да ползва цивилни и военни средства, ще включва съвместни операции по разоръжаване, хуманитарни и спасителни операции, военно консултиране и помощ, предотвратяване на конфликти и мироопазващи операции, бойни задачи при  управление на кризи, включително стабилизиране след конфликти.

Всъщност фразата “постоянно структурирано сътрудничество”, която се използва няколко пъти в членове 42-46 в договора в контекста на военни действия, може да означава само Европейска армия. Следващите статии във вестници/медии подкрепят тази теза:

Германският министър призовава за армия на Лисабонския договор
Ирландски времена – понеделник, 8 февруари, 2010

Германският външен министър Гуидо Вестервеле призова ЕС да продължи с плановете за създаване на Европейска армия към Лисабонския договор, която той нарече “началото, а не края” на политиката за сигурност и защита.

Германският външен министър подкрепя идеята за Европейска армия
france24.com, 6 февруари, 2010 (AFP)

Германия подкрепя създаването на Европейска армия в дългосрочен план, така че ЕС да бъде "глобален играч," каза германския външен министър Гуидо Вестервеле на конференцията за сигурността в Мюнхен в събота. "Дългосрочната цел е установяване на Европейска армия под пълен парламентарен контрол.

“Концепцията за Европейска армия беше очертана от реформиращия Лисабонския договор" каза той.

Президента Саркози настоява за обединена войска в Европа
Тайм, Лондон, 7 юни, 2008

Снощи беше съобщено, че поверителен документ от 5 страници, в който се описва детайлно ентусиазма на Франция за съвместно европейско финансиране на военни операции, е разпратен до европейските правителства. Предложенията бяха подкрепени от речта на Саркози снощи в Атина, в която той изрази желанието си да ускори плановете за военна интеграция в Европа. Това включва установяване на постоянно оперативно управление в Брюксел и обмяна на опит за офицерите.