Отговорност за един здрав свят

КОДЕКС: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА И КАК ВЛИЯЕ НА ВАС И ВАШЕТО ЗДРАВЕ?

От Пол Антъни Тейлър

Октомври 2006 – Кодекса не  е лесен за преборване. С над 20 срещи на комитета годишно и публикувани доклади на повече от 1 400 страници само през 2005 г, повечето хора са блажено неосведомени за степента, в която дейността на Кодекса влияе на тяхното здраве.  Прочетете, за да видите цялата картина зад подкрепата на Комисията за Кодекс алиментариус за "бизнеса с болести".

Какво е Кодекса?

Световната търговска организация използва Указанията и стандартите на кодекса като определящи при отсъждане на решения в международни търговски спорове, свързани с храни. Управлението (на горната снимка) се намира в Женева, Швейцария.

Комисията за кодекс алиментариус (Кодекса) е основния орган, който прави предложения и се консултира от генералните директори на Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) по всички въпроси, свързани с прилагането на общата програма за стандарт на храните на ФАО/СЗО. Основана през 1963 г., основните цели на комисията се заявяват в Процедурния наръчник както следва: защита здравето на потребителите; установяване на честни практики в търговията с храна; и координиране изработването на всички стандарти по храните, предприето от международни правителствени и неправителствени организации. За съжаление, както ще видите по-късно, дейността на комисията не защитава здравето на консуматорите  и международната честна търговия е всичко друго, но не и честна.

Когато пишех това, комисията контролираше общо 27 активни помощни комитета и специални междуправителствени работни групи, чийто основни функции бяха създаването на стандарти, указания и други свързани текстове за храни, включително хранителни добавки. След написването на тези текстове, те се представят на комисията за окончателно одобрение и приемане като нови световни стандарти.

Как кодекса влияе на вас и вашето здраве?

Сега съществуват стандарти и указания на кодекса за всички храни.

Приемането от държавите на различните стандарти и указания, разработени от кодекса е на теория въпрос на избор, но създаването на  Световната търговска организация (СТО) на 1-ви януари 1995 г. съществено промени международния статус – сега те все повече се използват от СТО като норма в отсъждането при международни спорове относно храни. Потенциалната заплаха от влизане в такъв конфликт и последваща загуба, прави приемането на стандартите и указанията на кодекса задължителни, тъй като не остава избор на страните-членки на СТО дали да ги спазват или не. Като се има пред вид, че общо 149 страни понастоящем са членки на СТО и също, че стандартите или указанията на кодекса сега съществуват на практика за всяка храна , която можете да назовете, това в действителност означава, че дейността на кодекса пряко влияе върху повечето хора на планетата.

В допълнение към изискванията към обикновената храна кодекса определя стандарти и указания и за много други неща, сред които: витамини и минерални хранителни добавки; здравни искове; биохрана; генетично модифицирани храни; етикети на храните; реклама; добавки към храните и остатъци от пестициди. Във всички тези области са налице доказателства , че кодекса все повече поставя икономическите интереси и особено тези на фармацевтичната и химическата индустрия над интересите за човешкото здраве.

Указания на кодекса за витамини и минерални хранителни добавки

Указанията за витамини и минерални хранителни добавки бяха приети от Комисията по кодекс алиментариус като нови глобални стандарти на срещата в Рим, Италия през юли 2005 г.

Указанията за витамини и минерални хранителни добавки бяха приети от Комисията по кодекс алиментариус като нови глобални стандарти на  срещата в Рим, Италия през юли 2005 г . Написани на основата на ограничителната Директива за хранителни добавки на ЕС, указанията определят горен лимит за витамините и минералите и забраняват твърденията, че витамините и минералните добавки са подходящи за превенция, облекчение, третиране или лечение на болести. Като се има пред вид нарастващия брой доказателства за внушително подобряване на здравето чрез използване на хранителни добавки се вижда, че грижата за здравето не е целта на комисията, а глобалното налагане на тези указания оставя продажбата на лечебни, превантивни и терапевтични продукти в ръцете на фармацевтичната индустрия.

 

Здравни искове


Общите указания на комисията  за твърдения защитава патента за контрол на фармацевтичната индустрия върху системите за здравеопазване.

Вече съществуват няколко текста на кодекса, които поставят ограничения върху здравните ползи, които могат да бъдат приписани на хранителните продукти и може би най- важния от тях е Общи указания на кодекса за твърдения. Приети през 1979 г. и преработени през 1991 г., тези указания са в известен смисъл самия корен на проблема на кодекса – от гледна точка на поставяне на жестоки ограничения върху природните форми на здравеопазване  – комисията иска да е сигурна, че единствените продукти, за които може да се твърди че предотвратяват, облекчават, третират и лекуват болести са фармацевтичните лекарства. Недвусмислено общите указания забраняват да се загатва, че балансираната диета или обикновената храна не може да достави адекватни количества нутриенти и че хранителните добавки са подходящи за превенция, облекчаване, третиране или лечение на болести. Вижда се, че е изключително важно да се запази контрола на фармацевтичната индустрия над системите за здравеопазване.

Биохрани

Биохраните получават все повече внимание от кодекса последните години и вече е ясно, че Кодекса за етикети на храните се опитва да разводни глобалните биостандарти и да разреши използването на вещества като серен диоксид, който може да причини алергични реакции при някои хора; натриев нитрит и натриев нитрат, които са възможни канцерогени и са причина за хиперактивност при децата; и карагенан, за който има данни, че се свързва с формирането на язви в червата и ракови тумори в стомаха. Още по-лошо комисията неотдавна даде одобрение за започване на работа по включване на етилен в Указанията за производство, обработка, обозначаване и маркетинг на биологично произведени храни.  Етиленът се използва за изкуствено предизвикване на узряване на плодове и зеленчуци, докато се транспортират и одобрението за използване в биохрани представлява обезпокоителна стъпка към наложеното от СТО приемане на сходни съмнителни и неестествени земеделски практики, на които обикновените храни вече са подложени.

Защо кодекса иска да разводни или улесни стандартите за биохрани по този начин? На пръв прочит просто защото биохраните са с по-високи цени от обикновените храни и по този начин големите производители на неорганична храна виждат възможност да навлязат в биопазарите и да направят големи печалби. На втори прочит, обаче, биохраните допринасят за по-добро здраве, на практика поради факта, че съдържат по-високи нива микронутриенти. В допълнение, разбира се, биохраните не съдържат пестициди, остатъци от ветеринарни лекарства или генно модифицирани организми (ГМО). Като не забравяме, че доброто здраве не е в интерес на "бизнеса с болести" това в края на краищата прави нарастващото търсене на биохрани заплаха за фармацевтичните и химическите индустрии; не само защото биохраните водят до по-добро здраве, но и защото те водят до по-ниско търсене на пестициди, ветеринарни лекарства и генно модифицирана храна и по този начин до по-ниски печалби на тези индустрии.

Освен това, за разлика от генно модифицираните семена, биосемената не могат да бъдат патентовани. Някои от големите играчи във фармацевтичната и химическата индустрия като Байер и БАСФ са големи играчи и в биотехнологичните индустрии и лесно се вижда, че нарастващата популярност на непатентованите биохрани всъщност е сериозна и растяща заплаха за печалбите на фармацевтичния "бизнес с болести".

Генно модифицирани храни


Нарастващата популярност на хранителните добавки, природните терапии и биохраните са сериозна заплаха за фармацевтичния бизнес с болести.

Комисията по кодекс алиментариус одобри първите указания и принципи за генно модифицираните храни (ГМХ) през 2003. Тези текстове впоследствие станаха инструмент за започването и спечелването на търговски спор в СТО на САЩ, Канада и Аржентина срещу ЕС, където беше оспорено, че ЕС прилага мораториум върху одобряването и вноса на храни, съдържащи генно модифициран материал.

В момента още указания и стандарти за ГМХ се разработват от кодекса. Евентуалното приемане на тези текстове допълнително ще допринесе за това одобряването и вноса на генно модифицирани храни да стане задължително за всички  страни-членки на СТО. С голяма решимост  САЩ, Канада и Аржентина също така оказват натиск да няма изисквания за производителите или износители на ГМХ да обявяват присъствието на ГМО в продуктите им. Точно това искат големите производители на ГМХ, тъй като отдавна са разбрали, че все повече хора се противопоставят на ГМО и че в близко бъдеще няма да могат да променят общественото мнение за тези продукти.

За разлика от семената на обикновените растения, семената за ГМХ могат да бъдат патентовани. Това в основата си е истинската причина биотехнологичните компании отчаяно да налагат тези продукти на световните пазари, тъй като потенциалните дългосрочни печалби са гигантски в сравнение с големите печалби от фармацевтичните лекарства. Като знаем, че някои от големите играчи във фармацевтичната индустрия като Байер и BASF са също големи играчи в биотехнологиите, се вижда че фармацевтичната индустрия още веднъж е основно облагодетелствано лице от кодекса.

От гледна точка на фармацевтичната индустрия, единствените продукти, които си струва да се произвеждат са подлежащите на патентоване. Поради тази причина нарастването популярността на хранителните добавки, природните терапии и дори биохраните представлява сериозна заплаха за фармацевтичната индустрия. Естествено групите с финансов интерес зад кодекса знаят това твърде добре и сега водят отчаяна битка за запазване монопола върху здравеопазването и за популяризирането на ГМО.

Етикети на храните

Отделен комитет на кодекса, който се занимава с проблемите на обозначаване на храните Комитет на кодекса за етикети на храните (CCFL) съществува от 1965 г. Проблемите с етикетите на храните е особено съдбоносен за по-нататъшното разпространяване на информация за животоспасяващи природни терапии, тъй като ограниченията върху написаното съдържание на етикетите на храните, заедно с ограниченията върху рекламирането допринася за спирането на производителите на хранителни добавки да информират хората за доказаните им ползи. Тази комисия отказва да признае ролята на оптималното хранене в превенцията, облекчаването, третирането и лечението на болести и по този начин, като не предпазва здравето на потребителите, работи в интерес на фармацевтичния "бизнес с болести".

Реклама

Споровете за това как и дали кодекса трябва да се занимава с проблемите на рекламата продължават от 1972 г.

Тези спорове продължиха и през май 2006 на срещата на комитета в Отава, където фокуса беше върху това дали да се започне работа по изработването на дефиниция за рекламата и ако започне, къде (в кой от текстовете на кодекса) трябва да се постави такава дефиниция. След продължителни дискусии по този въпрос комитета реши да започне работа по изработването на такава дефиниция за рекламата.

От гледна точка на здравето, предложената дефиниция не е никак задоволителна:

"Реклама: всяко представяне на обществеността по всякакъв начин, освен етикет, че се възнамерява или е възможно да се влияе  и се създава отношение, вярвания или поведение, за да се подпомогне директно или индиректно продажбата на храна."

Така предложената дефиниция повдига няколко ключови въпроса.

Например възможно е резултата да бъде забрана на рекламиране на легитимни, публикувани научни изследвания, а също и да забрани организации с нестопанска цел в подкрепа на природните терапии да влияят и да формират отношение, вярвания и поведение по отношение продажбите на хранителни добавки.

Също така възможно ли е всяко ограничение върху рекламата, базирано на тази дефиниция да нарушава правото на свобода на мнение и изразяване и/или правото да имаш мнение без намеса и да търсиш , получаваш и даваш информация и идеи в която и да е медия, без ограничения  (и двете се дават в параграф 19 на Всеобщата декларация за правата на човека към ООН)?

При положение, че оцеляването на фармацевтичния "бизнес с болести" зависи изцяло от ограничения за получаване на информация за природни терапии, потенциалните ограничения върху рекламата сега са ключов въпрос за кодекса.

Добавки към храните

Кодекса има специален комитет, който се занимава с безопасността на добавките към храните, като една от основните функции е да се установят максимално разрешените нива. Понастоящем Индекса за добавките към храните на кодекса включва около 300 отделни добавки, синтетични и натурални, които са разрешени за използване в храните.

Докато някои от изкуствените добавки могат да са безопасни приети в малки количества и отделно от други, кодекса не съобразява с факта, че на практика такива химикали не се приемат отделно, а с други добавки.  За радост на производителите, натрупаният дългосрочен ефект от консумацията на множество патентовани химикали и синтетични добавки върху здравето на консуматорите се пренебрегва с лека ръка.

Болестите, причинени или усложнени от дългосрочния прием на пестициди увеличават потенциалния пазар на фармацевтични лекарства.

Да разбулим ли тайната, че много изкуствени добавки се произвеждат от същите фармацевтични и химически компании, които искат да забранят витамините и хранителните добавки и да настанят ГМО на нашата трапеза? Същият е случая с фармацевтичните лекарства и генно модифицираните семена – основната причина да съществуват е възможността да бъдат патентовани, а патентите вдигат печалбите.

Пестициди

Комитета на кодекса за остатъците от пестициди е създаден през 1966 г и отговаря за определяне максимални нива за  остатъци от пестициди в специфични храни или в групи храни. Още веднъж безопасността на всеки пестицид се изучава в изолация, а дългосрочния ефект от съвместното присъствие в тялото се пренебрегва. Голяма част от същите тези опасни химикали се произвеждат от фармацевтичните и химическите компании, не е трудно да си представим, че разпространената им употреба има двойна финансова изгода  за тези индустрии – увеличават размера на пазара (и оттук печалбата) от патентовани лекарства, използвани за лечението на болести, причинени от дългосрочната употреба на пестициди.

Заключения

Кодекса не се занимава само с хранителните добавки. На практика се води политическа битка във войната за регулиране и контролиране на глобалната доставка на храната от полето до масата. Тази  'война' се води от все по-заплитаща се паяжина от световни авторитети, големи финансови интереси и основните цели са търговията и печалбата, а не човешкото здраве.

Цифрите в момента предполагат, че дългосрочните финансови победители в битката за контрол върху световните доставки на храна вероятно ще бъдат фармацевтичните и химическите индустрии; особено ако се има пред вид, че приемането на още указания на кодекса за храни, получени чрез биотехнологии е почти неизбежно. В резултат нашият свободен избор, нашето бъдеще здраве и околната среда са несъмнено в опасност. 

Правилното хранене и оптималното здраве заплашват фармацевтичния "бизнес с болести", тъй като намаляват размера на пазарите за синтетични лекарства. Храната, освободена от пестициди, от синтетични добавки и от други замърсители може по дефиниция да стане факт от по-малка употреба или в идеалния вариант пълното унищожаване на тези химикали. Това, разбира се, няма да е  във финансов интерес  на фармацевтичните  химически индустрии, които произвеждат тези вещества, тъй като това ще намали техните печалби, но и ще подобри здравето на цялото човечество и логично ще намали използването на синтетични лекарства.

В заключение, въпреки че напоследък подкрепата на кодекса на "бизнеса с болести" "не е в центъра на вниманието" , тя продължава с неотслабваща сила, а широкия спектър дейности на кодекса, ги прави опасни за бъдещето здраве на цялото човечество.

Искаме ли да живеем свят, в който достъпа до безопасни, пълноценни храни и ефективни хранителни добавки се ограничава и контролира от интересите на фармацевтичните и химически индустрии? Ако не искаме, време е да действаме сега, преди да е станало твърде късно.

Инструменти: