Отговорност за един здрав свят

Истинската история на Доминик

Смъртта на Доминик беше толкова драматична, колкото последните 2 години от краткия му живот. Битката между остарялата и нечовешка форма на лечение – химиотерапията и лечението без никакви странични ефекти – клетъчната медицина – съпътстваше Доминик до неговия край

Сега е ясно, че Доминик не умря в резултат на рака и метастазите в белия дроб, а в резултат на поредица лекарски грешки, които доведоха до образуването на огромен хематом, който изпълни цялата лява половина на гръдния му кош и започна да оказва още по-голям натиск върху сърцето и белите му дробове. В допълнение, той разви перикардиална ефузия (събиране на течности около сърцето), което има изключително неблагоприятен ефект върху сърдечната функция.

Въпреки направената на 25 октомври 2004 г. пункция на лявата половина на гръдния кош, което очевидно облекчи положението, жизненоважните органи (особено сърцето) вече бяха толкова увредени, че на 1 ноември сърцето на Доминик спря.

Доминик беше боец и се държа дълго време. Накрая всъщност не го победи рака; той беше жертва на остарялата медицинска система, която искаше да го използва, за да докаже, че рака продължава да бъде смъртна присъда.  

Те обаче не успяха!

Хронология на събитията

Доминик стана символ на освобождаване на човечеството от бича на рака. Последните няколко години от неговия живот бяха дълга и трудна битка, в която много от нас бяха с него. Тук ще проследим различните етапи от неговата битка:

9/2002:

В детската клиника в Зийген, Германия на Доминик е поставена диагнозата рак на костите (остеосарком) на дясното бедро близо до коляното. Незабавно започва химиотерапия. След втория цикъл химиотерапия костният тумор нараства с тревожно темпо, както и метастазите в белия дроб.

Докторите от клиниката в Зийген прехвърлят Доминик в детското отделение на Университетската клиника в Мюнстер, Германия (директор: Професор Юргенс). Там курса химиотерапия продължава, без никакво допитване до родителите на Доминик.

10/2002

Веднага щом родителите разбират какво правят лекарите в Мюнстер, те се свързват с Университетската клиника в Майнц и ги молят за второ мнение за болестта на  Доминик. При пристигането в Майнц на родителите се казва: “Не очаквайте от нас да дадем различни препоръки от клиниката в Мюнстер.” Става ясно, че двете клиники вече са осъществили връзка помежду си за случая на момчето.

02/2003

В замъка Мюнстер, основната сграда на университета Мюнстер, д-р Рат изнася реч за успеха на клетъчната медицина при третиране на рака.  

Основната зала и фоайето са пълни с над 800 болни от рак и техни близки. След като чуват речта, много от присъстващите започват да следват режима на клетъчната медицина.  

В следващите месеци все повече хора отиват в болниците в района на Мюнстер като успешно преборили рака с помощта на клетъчната медицина. Натиска върху Университетската клиника в Мюнстер нараства, тъй като това е центъра в Германия, специализиран в химическото лечение на рака. Това напрежение се фокусира основно върху професор Юргенс, декан на университетската клиника и говорител на групите за натиск, които открито пропагандират химиотерапията.  

До този момент д-р Рат и семейство Фелд все още не са се срещнали.  

Същия този месец родителите на Доминик решават да се премахне оперативно тумора от бедрото на Доминик, за да се спаси крака му. Те трябва да поискат Университетската клиника в Мюнхен да направи това, тъй като клиниката в Мюнстер настоява да се ампутира целия крак.  

05/2003

Поради жестоките странични ефекти родителите на Доминик прекратяват курса химиотерапия в Мюнстер след 14 лечебни цикъла; в този момент техният син тежи само 16 килограма и се бори за живота си. Скенера (компютърна томография) на белите му дробове показва множество метастази, които са се увеличили в резултат на химиотерапията. Клиниката в Мюнстер настоява да продължи с химиотерапията и иска родителите да позволят изключително опасна операция за премахване на метастазите от белия дроб.  

Родителите започват да търсят алтернативни средства и попадат на информация за клетъчната медицина. Решават да започнат природосъобразно лечение. До този момент д-р Рат все още не знае за състоянието на Доминик.

09/01/2003

След 4 месеца прилагане на клетъчна медицина Доминик се е възстановил до степен, че може да се върне в училище след година отсъствие. Той е отличен ученик и скоро наваксва пропуснатото.

09/23/2003

Скенера показва, че метастазите в белия дроб са намалели значително и дори са частично изчезнали, откакто се придържа към клетъчната медицина. Клиниката в Мюнстер е уведомена за забележителния напредък, който природната терапия е постигнала с Доминик.  

09/28/2003

Професор Юргенс завежда дело в Окръжния съд на Бецдорф, за да лиши родителите на Доминик от правото да се грижат за него, като по този начин може да принуди Доминик да продължи с химиотерапията, против неговата воля. Той също иска да направи операция на дробовете на Доминик, за да премахне предполагаемите метастази, въпреки че скенера от 23 септември показва, че след приема на хранителни добавки почти не са останали метастази. Това означава да се принуди почти здраво дете да се подложи на токсично ‘лечение' без почти никакъв шанс за оцеляване (70-90% вероятност за смъртен изход).

Оттук възниква въпроса: Защо при доказана ремисия на метастазите на Доминик, професор Юргенс не е в състояние да сподели радостта от възстановяването му и да поздрави родителите му?

Действията на професор Юргенс показват, че състоянието на Доминик не му е първа грижа. Очевидно има други движещи сили зад поведението му. Изглежда, че истинската цел за насилствената химиотерапия на детето e да се подкрепи измамната теза, че смъртта на Доминик  е неизбежна и да се злепостави клетъчната медицина на д-р Рат, която е жизнеспособна алтернатива на неефективната химиотерапия. Тогава щеше да започне наказателно производство за телесно увреждане и непредумишлено убийство срещу д-р Рат под претекста, че клетъчната медицина е виновна за факта, че Доминик не е успял да получи успешно лечение навреме – пълно обръщане на действителните факти по случая.  

11/2003

Окръжният съд в Бецдорф взема безумното решение да отнеме родителските права от родителите на Доминик. Родителите се свързват с много германски издания (включително вестник Билд и списание Фокус), за да уведомят обществеността какво се случва на детето им. Медиите обаче не показват никакъв интерес към отразяването на случая.

Накрая родителите се свързват с д-р Рат за помощ. Той ги информира, че може да помогне само ако направят разказа за детето известен на възможно най-много хора. Фондацията на д-р Рат, заедно с асоциацията ‘Спасете Доминик', създадена неотдавна от родителите на Доминик, разказват на хората в Германия през какво преминава Доминик чрез публикации, интернет и речи.  

01/09/2004

Скенер на дроба на Доминик, направен на 9 януари 2004. На тази и всички следващи снимки, плеврата се снима отдолу. Левият дроб следователно е вдясно.

Още един скенер потвърждава, че в дробовете на Доминик все още няма метастази.

02/2004

Чрез асоциацията ‘Спасете Доминик' родителите на Доминик получават подкрепа от хората в Германия и в чужбина.  

03/2004

Професор Юргенс завежда дело за телесно увреждане и опит за непредумишлено убийство срещу д-р Рат, чиито научни открития застрашават пазара за химиотерапия на стойност милиарди долари. .

03/31/2004

На заседание на Апелативния съд в Кобленц, решението на Окръжния съд в Бецдорф се отхвърля. Връщат се правата на родителите на Доминик да се грижат за него. Доминик е толкова здрав, че поздравява съдията лично в началото на изслушването. Общественият интерес към съдбата му излиза от рамките на страната.

04/2004

Доминик получава първото си причастие, заобиколен от семейството си и в добро здраве. Дори започва отново да играе футбол, който е бил любимия му спорт преди да се разболее, на любимата си позиция - вратар. За Доминик, който току що е възстановил здравето си, това увлечение ще се окаже фатално.

05/2004

По време на футболен мач топката силно удря Доминик в слепоочието. Това води до главоболие и малко по-късно Доминик има нужда от спешна операция заради хематома в областта на слепоочието. Хирурзите в болница Юнг-Щилинг в Зийген знаят, че Доминик е имал поставена диагноза рак на костите. Поради виждането им, че тази диагноза е сигурна смъртна присъда, те докладват за метастази в мозъка на Доминик – без доказателства от тъканни проби, на които да базират диагнозата си. След операцията хирурзите не възстановяват малък фрагмент от черепа на Доминик около слепоочието, така че подуването от оперативния белег да може да спадне. Намерението е да се върне този фрагмент няколко седмици по-късно.  

07/12/2004

Когато майката на Доминик пристига за планираната операция, тя е информирана, че синът й има много метастази, въпреки факта, че не са направени изследвания в подкрепа на това твърдение. Направеният скенер показва оперативния белег от мозъка. Без други изследвания майката е информирана, че този оперативен белег  е предполагаема метастаза. Майката става подозрителна и напуска клиниката със сина си.

Два дни по-късно майката получава две телефонни обаждания от дежурния хирург в болницата, който я информира, че след като е видял още веднъж снимката е разбрал, че зад оперативния белег всъщност се е формирал оток. Това само засилва недоверието на родителите към болницата.

Кой е повлиял на лекарите в клиниката? Какво ги е накарало да обезпокоят майката на Доминик по този начин и да я притиснат? Защо е било толкова спешно да се направи операция за предполагаемите метастази, вместо да се проведе планираното възстановяване на черепа? Как метастазите изчезват внезапно? Кой има интерес от тази стратегия? Имало ли е намерение Доминик да се върне насила обратно в лапите на фармацевтичната медицина?

В този момент родителите на Доминик губят всякаква вяра в лекарите, които лекуват сина й. Те нямат друг избор, освен да вярват, че групите за натиск, които преследват сина им от месеци, упражняват влияние върху зависими болници като тази в Зийген.  

07/21/2004

Малко след това, тъй като на Доминик все още не е възстановен фрагмента от черепа, раната на главата му се възпалява, което налага още една операция в Зийген. След тази операция получава множество усложнения.

08/15/2004

След жесток пристъп на пневмония, Доминик е приет в детската клиника към болницата в Пирмасенс (директор: д-р Клебер) с плеврална ефузия (прекомерно събиране на течност в плевралната кухина).

08/16/2004

За да третират плевралната ефузия в левия бял дроб, докторите в болницата извършват торакоцентеза (плеврална пункция). По време на процедурата е видно, че е пробит левия му дроб, който се свива като спукан балон. В лявата половина на гръдния му кош, където преди е бил белия му дроб, се образува огромно празно пространство. От там се дренират 2.2 литра течност.  

08/17/2004

Състоянието на Доминик се влошава. Лекарите информират майката, че на момчето му остават няколко часа живот. Обезумялата майка решава да му каже лошата новина и моли за свещеник, който същата вечер да даде на Доминик последно причастие.

Докато вниманието на лекарите е насочено към очевидната му предстояща смърт, на Доминик не се оказва жизненоважна медицинска грижа. Едва когато са заплашени със съд, те вливат албумин, който е намалял по време на дренирането.

На следващата сутрин, дишането на Доминик е все още повърхностно, но вливането на албумин е спасило живота му. През следващите няколко дни, здравето на Доминик се стабилизира до известна степен.

В ретроспекция е очевидно, че нараняването на левия дроб, причинено в болницата в Пирмасенс е решаващ фактор за отключване на серия събития, които в крайна сметка водят до неговата смърт.

Лекарите в Пирмасенс трябва да бъдат попитани защо не са спазили стандартната процедура за наблюдение след торакоцентезата, което щеше да доведе до спешни мерки за повторно издуване на левия дроб.

Защо Доминик е оставен да лежи в болничното легло в Пирмасенс дни наред с един функциониращ бял дроб? Защо в докладите на лекарите не се споменава колабиралия дроб или драматичните последствия от това?

Защо на Доминик толко дълго е отказвана животоспасяваща грижа, като преливане на албумин?

08/23/2004

Доминик е прехвърлен в клиниката Вестервалд в Кирхен (клиниката на германския Червен кръст), която е по-близо до родния му град. Главният лекар, д-р Бухал, се свързва с д-р Юргенс в Мюнстер. Все още не се прилага лечение за колабиралия бял дроб. По време на едноседмичния му престой в клиниката в Кирхен Доминик развива допълнително животозастрашаващи проблеми, които получават малко или никакво внимание: нивата на хемоглобина (които измерват количеството кислород в червените кръвни клетки) падат два пъти под нормалното ниво. Нивата на плазмата също падат до животоопасни нива. Плиткото дишане, резултат от функционирането на само един бял дроб, се интерпретира като знак за приближаващата смърт. На родителите многократно се казва, че детето им е на ръба на смъртта.

Родителите настояват на Доминик да се даде оптимална доза витамини, но главният лекар, д-р Бухал, отказва под предлог, че не може да го позволи поради "етични съображения".

08/27/2004

Доминик моли родителите си да го спасят от лапите на болницата, като казва: “Ако не ме изведете оттук, няма да изкарам уикенда.” Доминик очевидно чувства, че продължаването на престоя му в болницата е реална заплаха за него. Той няма откъде да знае, че в петък главният лекар е подал молба за издаване на предписание, което да накара Доминик да приема морфин за болката, въпреки че Доминик не е изпитвал никаква болка. Дори най-малката свръхдоза морфин може да има фатални последици.

Поискал ли е д-р Бухал благословията на съда за предстоящото действие? Д-р Бухал обсъдил ли е това действие с професор Юргенс? Защо вместо да предприемат необходимите спешни мерки, просто са позволили живота на Доминик да бъде поставен в риск, като в действителност са  съдействали за причиняване на неговата  смърт?

08/30/2004

Родителите настояват Доминик да бъде прехвърлен в болница, която предлага и природосъобразно лечение. Д-р Бухал отказва и вместо това представя заповед от съда в Бецдорф, която дава право на лекарите да приложат морфин на Доминик, който продължава да не изпитва болка.

Едва когато адвокатите на родителите заплашват да обявят публично информацията за действията на д-р Бухал, които нямат оправдани медицински основания, д-р Бухал накрая се предава (в понеделник вечерта) и позволява Доминик да бъде прехвърлен във “Вила Медика”, алтернативна клиника в Еденкобен, в района на Райланд-Пфалц. Докторите от Кирхен все пак се опитват да инжектират морфин в линейката, под предлог, че само така ще оцелее при пътуването.

Ако бащата на Доминик не ги беше спрял, Доминик вероятно щеше да умре още тогава. Малко преди полунощ Доминик пристига във “Вила Медика”.

09/01/2004

Главният лекар на “Вила Медика”, д-р Буркхард Ашхоф прави пълен медицински преглед, като намира, че Доминик е “в състояние на общо влошено здраве и ограничено дишане”. При 5.8 неговия хемоглобин е наполовина под нормалното ниво, а нивото на плазмата е също опасно ниско. Рентгеновата снимка на гръдния кош, направена същия ден, показва колабирал ляв бял дроб: “Лявата плеврална кухина (пространството около дробовете) е прозрачна, което подсказва пневмоторакс (събиране на въздух или газове в плевралната кухина). Няма видима белодробна тъкан".

Според д-р Ашхоф са взети следните мерки: “Трябваше незабавно да назначим 2 преливания на еритроцитен концентрат и 7 преливания на албумин, за да променим ситуацията.”

Същия ден д-р Ашхоф прави още една торакоцентеза: “Иглата беше вкарана дорзално  (откъм гърба) между 7-мо и  8-мо ребро.” Пробиването на плевралната кухина откъм гърба е доста опасна процедура поради високия риск от разкъсване на разположените там кръвоносни съдове.

Вероятно при тази процедура д-р Ашхоф е разкъсал някои от кръвоносните съдове. Какво друго обяснение може да има за голямото количество течност, която започва да изпълва плевралната кухина през следващите дни и която лаборант няколко дни по-късно определя като кръвен коагулат (фиброзна утайка с червени кръвни телца)?

09/03/2004

Още една торакоцентеза за вкарване на дрен за гръдния кош. За изсмукване на въздуха от плевралната кухина д-р Ашхоф пробива плевралната кухина още веднъж (този път отпред) и свързва всмукателна помпа.

09/06/2004

Рентгенова снимка на дроба на Доминик от 6 септември 2004. Левият е колабирал в резултат на медицинска грешка. Кухината е пълна с голям хематом. В центъра се вижда дренажния катетър.

Д-р Ашхоф прави рентгенова снимка на целия гръден кош на Доминик. Сега става ясно, че цялата лява половина е пълна с еднородна маса, която не е била видима при предишните снимки. Заедно с лекуващия радиолог интерпретират внезапната поява на масата като “бързо нарастващи белодробни метастази” от рака на костите.

И двамата лекари не се притесняват от факта, че левият дроб е пълен с метастази, а десният е абсолютно чист.
Тъй като белите дробове са един орган и получават една и съща кръв, това не може да е вярно.

Д-р Ашхоф също информира д-р Рат за това откритие. Според последния тази диагноза е малко вероятна и прибързана и предлага изчакване на резултатите от специализирана лаборатория от съдържанието на дренажния катетър.

09/08/2004

Анализ на катетъра в специализирана лаборатория потвърждава хематома и в същото време изключва вероятността за метастази.

Сега резултатите от патологичния институт са налице. Тест № E 27088/04 дава следната диагноза: “Връх на катетър с фиброзен кондензат без индикации за злокачественост.” Това се потвърждава  от диагнозата на огромния кръвен съсирек в лявата торакална кухина и категорично изключва възможността за метастази. Това потвърждава, че левият бял дроб вече не е изпълнен с въздух. По този начин подозрението за колабирал бял дроб в резултат на плеврална пункция на 08/15/2004 се потвърждава още веднъж.

09/15/2004

Въпреки убедителните доказателства д-р Ашхоф твърди до края, че неговата диагноза е правилна. В същото време той трябва да осъзнае, че вероятно е допринесъл за влошаването на Доминик. За да потули това, той публично дискредитира д-р Рат, като го нарича некомпетентен.

Той стига до там, че да вербува таблоида Билд, известен с клеветническата си кампания срещу д-р Рат. Свързва се с журналиста Д. Бекер. Това не е случайно – д-р Ашхоф е кръстник на неговите деца. Връзката между Ашхоф и Бекер е толкова явна, че Ашхоф в скандално нарушение на закона за конфиденциалност дори дава на продавача на сензации Билд рентгеновите снимки, които е разчел погрешно. На 12 и 13 ноември тези снимки заблуждават милионите читатели за несъществуващия огромен тумор в гърдите  на Доминик. Това е една от причините, поради която родителите на Доминик са завели дело срещу д-р Ашхоф.

Д-р Ашхоф също информира родителите за фалшивата си диагноза и че му остават няколко дни живот. Когато родителите с право остават скептични на диагнозата му, д-р Ашхоф отказва да лекува Доминик. Още веднъж родителите му трябва бързо да намерят друга клиника, където да продължи лечението на Доминик.

Д-р Ашхоф наистина ли смята, че може да прикрие фалшивата си диагноза и грешката си чрез кампания за международна публична дезинформация? Може би се е опитвал да избегне разследване на медицинските си грешки като тенденциозно е изнесъл поверителна информация за пациента си, като е публикувал рентгенови снимки на Доминик?

Колкото и тежки да са грешките на д-р Ашхоф, вредата, която причинява като позволява да бъде използван от флагмана на фармацевтичната индустрия вестник Билд  е много по-сериозна. Подвеждащата медицинска информация и лъжите, разпространени по този начин лишават милиони болни от рак от шанса да обърнат гръб на “токсичната химиотерапия” и да се преборят с болестта си с помощта на научно доказани ефективни природни терапии.

Фактът, че жълтият Билд агитира в полза на фармацевтичния картел не е случаен. Председателят на надзорната комисия на Шпрингер груп (Билд, Билд ам зонтаг и др.) е сицилианеца Джузепе Вита, който също е председател на надзорната комисия на фармацевтичната група ‘Шеринг'. Ще стане и по-лошо: изпълнителният председател на издателската къща Аксел-Шпрингер, Матиас Дьопфнер е също в надзорната комисия на Шеринг АД. Само Шеринг прави годишен оборот от почти половин милиард долара от ракови лекарства, пазар, който очевидно се опитват да защитят с всички налични средства, включително очерняща кампания срещу д-р Рат.

09/16/2004

Бягайки от преследвачите си, които междувременно са вербували всяка клиника в Германия, родителите решават да предприемат единствената възможна стъпка и да потърсят помощ в чужбина. Те намират клиника, която предлага традиционни и алтернативни форми на лечение и има желание да приеме Доминик: клиниката  “Оазис на надеждата” в Мексико на границата със САЩ. Много пациенти от Северна Америка, които не са имали подобрение от химиотерапията също идват в клиниката за лечение.  

09/17/2004

Доминик, неговата майка и наблюдаващ лекар избягват от терора в Германия и отлитат за Америка. Малко преди да кацнат, ужасените родители разбират, че техните преследвачи не са се отказали. Чрез ускорена съдебна процедура в Окръжния съд в Бецдорф, те искат да получат съдебна заповед, за да върнат Доминик веднъж завинаги в ръцете на фармацевтичната медицина.

09/20/2004

Съдията в Окръжния съд в Бецдорф е информиран  от адвоката на родителите за местопребиваването на Доминик и за множеството методи на лечение, които предлагат в клиниката. Решението е в полза на Доминик и неговите родители, тъй като съдията разбира, че Доминик няма нужда от повече страдания в името на медицината и че клиниката ще се погрижи за неговите нужди по възможно най-добрия начин. За собствено спокойствие той лично се обажда на Доминик в клиниката на следващия ден и му пожелава късмет.  

За преследвачите, които вярвали (след като на Доминик е отказано лечение във “Вила Медика”), че са го хванали натясно, това е решително поражение. За да потулят това финално бягство на Доминик от интересите на фармацевтичните групи и седмия поред съдебен провал, те започват яростна медийна кампания срещу клетъчната медицина и д-р Рат, като използват всичко - от вестник Билд до телевизиите ZDF и ARD.

В цяла Германия няма клиника, която да не участва в кампанията срещу Доминик. Какво означава това? Няма клиника, която да му предложи животоспасяващо лечение.  

Трябва ли хилядите раково болни пациенти в Германия да плащат цената, само защото страната от години е крепост на фармацевтичния картел и е поробил цели области от обществото като медицината и медиите?

След безобразното му лечение в Германия и дългото му пътуване Доминик е доста слаб. Както преди диша само с единия дроб, който също е ограничен поради големия хематом в левия дроб. Сърцето му също е притиснато и бавно развива перикардиална ефузия (събиране на течност в пространството между сърцето и сърдечната торбичка). Тази перикардиална ефузия все повече уврежда функцията на сърцето, т.е. капацитета на сърцето да изпомпва кръв.

Поради общото му влошено състояние и грешната информация, която клиниките в Германия дават за предишното му заболяване, лекарите в “Оазис” решават да не оперират, а да го наблюдават внимателно.  

10/08/2004

На този етап се появява сива зона в центъра на огромния хематом, което показва разпадане му.

Прави се още една снимка на гръдния кош на Доминик. Тя показва нещо изумително: в средата на светлосивата маса в лявата половина се вижда голяма тъмносива зона, която лекарите грешно разчитат като туморна некроза. Обмисля се пункция на гръдния кош, която в крайна сметка не се осъществява поради слабостта на Доминик.

10/25/2004

Състоянието на Доминик се влошава още повече поради ограничените функции на дроба и сърцето. Той получава аритмия, тахикардия и хипертония вследствие от притискането на сърцето. Сега смъртта му изглежда твърде вероятна. Тъй като няма алтернатива, родителите убеждават лекарите да направят пункция в тъмносивата маса в гръдния кош.

Целта е да облекчат натиска на жизненоважните органи, сърцето и десния бял дроб. Докторите се съгласяват – много драматично решение, тъй като бучката в гръдния кош се смята за голяма метастаза на левия бял дроб, пункция на белия дроб може да накара целия ляв дроб да колабира като спукан балон. Поради вече намалената дихателна функция, това вероятно би довело до незабавна смърт. Тази интервенция ще застраши живота на Доминик, освен ако масата в белия дроб не е метастаза, а хематом, който се е формирал извън колабиралия ляв бял дроб.

Хирургичната процедура започва в 20.00 с местна упойка. Иглата на хирурга навлиза в гръдния кош на Доминик без да достигне до белодробна тъкан. Сърдечната и дихателна функция на Доминик остават непроменени. Това потвърждава подозрението, че левият бял дроб е бил пробит при пункцията в болницата в Пирмасенс през август, което остава Доминик да диша само с един бял дроб.

В последствие хирурга поставя дренажен катетър в лявата гръдна половина, като разполага върха точно в средата на голямата буца с помощта на рентгенова снимка. Отделената течност е изследвана през следващите дни в специална лаборатория. Диагнозата е ясна: “Няма данни за злокачественост”. Като потвърждава резултатите от теста от 8 септември, масата в гръдния кош на Доминик още веднъж се идентифицира като съсирена кръв, а съмненията за метастази са изключени.  

В следващите дни почти половин литър течност се отделя от разпадащия се хематом. Това донякъде облекчава натиска в гръдния кош на Доминик, което също се вижда на рентгеновите снимки. За съжаление хематома в сърдечната торбичка (перикардиалната ефузия) не намалява и след седмица сърцето на Доминик спира.  

11/01/2004

Доминик умира. Той не става жертва на рака, а умира от последствията от сериозни лекарски грешки в германски болници. Той е жертва на форма на медицина, която не се спира пред нищо, за да докаже че рака е смъртна присъда.

11/08/2004

Тялото на Доминик е върнато в Германия. Когато ковчега пристига на летището във Франкфурт, той незабавно е конфискуван от прокуратурата на Кобленц. Защо? Професор Юргенс е завел дело срещу д-р Рат за телесно увреждане и непредумишлено убийство, на което прокуратурата е дала ход. Нещо повече, срещу родителите също е заведено дело за отказ за съдействие.

11/09/2004

Аутопсията се провежда в Института по патология към Университетската клиника в Майнц. Представители на родителите и на д-р Рат не са допуснати. Родителите не се съмняват в независимостта на прокуратурата в Кобленц, но имат оправдани опасения, поради връзката на университетските клиники в Майнц и Мюнстер за обективността на патолозите в Майнц. Затова родителите решават да направят втора аутопсия. Това се оказва много мъдро решение.  

11/10/2004

На втората аутопсия заедно с патолозите присъстват независими лекари и юрисконсулти. Аутопсията разкрива следното:

“Корпус деликти“ – левият бял дроб, който колабира поради лекарска грешка и хематома, който се развива в образувалата се кухина, изненадващо вече не са там. Очевидно са били премахнати от патолозите в Майнц и противно на всички правила на съдебната патология, на са върнати обратно в тялото.    

Да се попитаме защо? Дали патолозите са го направили, за да намерят истината или да я прикрият? Защо на Доминик и на неговите родители е било отказано правото на погребение с всички органи?

Прокуратурата в Кобленц е информирана за отсъствието на левия бял дроб и огромната кръвна коагулация в лявата гръдна половина с искане този орган и коагулата да не бъдат ‘случайно' изхвърлени от патолозите в Майнц.  

Втората аутопсия затваря вратата за всякакви опити да се манипулира причината за смъртта на момчето. Целият десен бял дроб е налице и може да се види с просто око, че той няма никакви метастази. Ако е имало някакви вторични метастази в този орган, те са били толкова малки, че не са представлявали заплаха за живота му.

Тъй като левия и десния бял дроб представляват един орган и са подхранвани от една и съща кръв, е невъзможно десният бял дроб да е нямал метастази, а левият да е имал една голяма метастаза.

Втората аутопсия изключва белодробната метастаза като причина за смъртта, а белодробната тъкан дава ясни индикации за истинската причина за смъртта: т. нар. белодробна конгестия (натрупване на течност в белодробната тъкан), безпогрешен знак за блокиране на кръвообръщението в белия дроб. Това на свой ред показва, че функцията на сърцето е била ограничена, което в крайна сметка води до неговото спиране.

Вторият експертен доклад за десния бял дроб прави безсмислени всички опити да се манипулира причината за смъртта на Доминик.  

11/14/2004

От статия в “Билд ам зонтаг” става ясно, че страха на родителите от опити за такова манипулиране не е неоснователен. Днес оскърбителната кампания на флагмана на фармацевтичната индустрия постига нови висоти, когато изнася информация за предполагаемите “първи резултати от аутопсията, разпоредена от прокуратурата в Кобленц”: “Според информацията, с която разполага вестника, малкото телце на Доминик било погубено от рака. Белите дробове били разядени от метастази.” С оглед на наличните факти, не можем да си представим по-голямо разминаване с истината.

В заключение възникват следните въпроси:

Опитва ли се съюза между фармацевтичните лекари и зависимите от фармацията медии да изопачи смъртта на Доминик?

Изнесените неверни данни целят ли да манипулират обществеността и прокуратурата?

Всичко това не се ли случва, за да се започне съдебно преследване срещу д-р Рат, откривател на ефективна и без странични ефекти алтернатива на струващата милиарди безполезна химиотерапия?

Не е ли целта увековечаване страха от рака?

Дали целта е да се дискредитира природната терапия на клетъчната медицина и да се преустанови заплахата за фармацевтичния бизнес?

Трябва ли това безскрупулно поведение да остане ненаказано, като се пожертва живота на милиони раково болни, при положение че рака отдавна можеше да е останал в миналото?

Вече е ясно, че с Доминик започва нова ера в медицината, която вече не служи на финансовите интереси на шепа фармацeвтични акционери, а на интересите на милиони хора.

Инструменти: