Отговорност за един здрав свят

Майката на Доминик все още се бори за истината

Родителите на Доминик, Анке и Йозеф Фелд

Тази реч беше изнесена от Анке Фелд в Кьолн на 16 март и в Берлин на 18 март.

Добър ден, дами и господа!

За мен не е лесно днес да се изправя пред вас и отново да се върна към всичко, което ни се случи. Но тъй като хората непрекъснато ни питат какво е станало в действителност, те искат да знаят нашето мнение за д-р Рат и клетъчната медицина те виждат информацията, която излиза в медиите, и затова ние започнахме да разказваме за това, което преживяхме и за истинската история за Доминик по интернет, в списанието „Рат интернешънъл” и също в новото списание Gesundheits-RATH-Geber. Това са почти единствените места, където това е възможно. Ние искахме да изясним нещата в местния вестник, но от Rhein-Zeitung (вестник Райн) ни казаха, че не искат да публикуват нищо, което идва от семейство Фелд. Казаха ми, че ще публикуват информация за д-р Рат и клетъчната медицина, но не и нещо, което идва директно от нас.

Най-често ни задават въпроса какво мислим за д-р Рат и за клетъчната медицина. Отговорът е много прост: ние сме много благодарни. Ние сме благодарни за това, че има хора като д-р Рат, членовете на неговия екип и Здравния съюз (Health Alliance), които въпреки публичното клеветене продължават да работят и да използват опита си, като помагат на нуждаещите се.  

Днес аз също искам да задам един въпрос: Какво бихте си помислили за някой, който с неговата изследователска работа, щедрост и приятелство помага на едно от децата ви да оздравее? Преди много месеци в Майнц по собствено желание Доминик каза ‘откакто вземам витамините на д-р Рат се чувствам много по-добре.’

това не можеше да остане така. Едно дете да е живото доказателство, че клетъчната медицина е права? Това няма да е от полза за медицината, от която зависи фармацевтичната индустрия; те нямаше да го оставят на мира. Можете ли да си представите какво означаваше това за нас ежедневно? На всеки преглед, всеки скенер и рентген се чудехме дали ще намерим някъде някой, който ще ни даде безпристрастно мнение за резултатите. Медицинската общност незабавно застана зад лошите поличби на професор Юргенс в Мюнстер, който беше ужасен, че през март миналата година си върнахме родителските права над Доминик. Той се обърна към областния прокурор и каза ‘ако това дете умре, трябва да се направи аутопсия.’

Дори Доминик да беше починал в катастрофа, те щяха да кажат, че е умрял от рак. Здравето на нашия син не беше поставено на първо място. По-важното беше да се покаже на света, че д-р Рат греши и че резултатите от неговите изследвания са измислени. Тази дискусия нямаше нищо общо с Доминик.  

Ето така страха стана наш вечен спътник. Какво щеше да се случи с Доминик, ако се разболееше? Научихме за последствията по ужасен начин. Доминик беше ударен в дясното слепоочие с топка по време на футболен мач. Това е инцидент, който нямаше да има сериозни последици, ако не беше преминал химиотерапия.: с химиотерапията кръвоносните съдове са станали пропускливи в резултат на токсичните вещества, които са били назначени и в резултат се появиха синини на места, на които обикновено не се появяват. Ето това се случи със слепоочието на Доминик. Кръвоизливът беше толкова голям, че трябваше да се премахне незабавно с операция.

Нашият син още веднъж попадна в ръцете на клиниките. Ние сякаш знаехме какво ще се случи по-нататък. Хирургът първоначално каза пред свидетели, че ‘синината е с размер на кестен’. Обаче в доклада, изпратен до болницата в Кирхен пише, че има тумор с размера на кестен (остеосарком). Ето как в пресата отново започна дебата за предполагаемия рак на нашия син. От Мюнстер започнаха да се разпространяват слуховете в пресата, че нашият син има метастази.  

По време на операцията за премахване на контузията, част от костната тъкан беше извадена и трябваше да бъде върната 6 седмици по-късно, когато налягането в мозъка спадне. Така че Доминик трябваше отново да се върне в клиниката. Това беше началото на най-лошата част: след прегледа преди операцията ни казаха, че според направения скенер Доминик има тумор в главата си с размера на юмрук. Бяхме ужасени и искахме да говорим с хирурга незабавно. Това обаче не беше възможно. Той нямало какво да ни каже.

Три дни по-късно трябваше да се върнем в клиниката за операцията. Един ден преди операцията ни се обади хирурга. Той ни каза, че след като внимателно разгледал снимките още веднъж, видял, че ‘това е оток. Не е това, което са ви казали. Момчето няма злокачествен тумор. Ако Доминик се чувства добре, можем да отложим операцията, тъй като отоците често изчезват сами Ако не изчезне, тогава ще се погрижим за това.’

После всичко се обърна неочаквано още веднъж: Доминик трябваше отново да претърпи операция и отново ни казаха за тумор с размера на юмрук. Патологичните резултати показваха ‘остеосарком’. По това време хирурга, с който говорихме по телефона беше в отпуска. Тъй като нямаше никой друг, на когото можехме да се доверим поискахме анализ на тъканта, която получихме след много натиск. Занесохме тъканта за анализ в лаборатория, където никой не беше чувал за Доминик и неговата болест. Заключението от теста беше категорично: няма остеосарком.

За нас е пределно ясно, че Доминик не умря от рак. Той умря в резултат на многобройни лекарски грешки и от небрежността, с която беше лекуван в различните болници. Например не бяха взети превантивни мерки за избягване на инфекциите, които често се случват след изкуствена вентилация. Проведеното в 17 страни проучване показва, че след 48 часа изкуствена вентилация риска от инфекция нараства значително. Доминик беше подложен на изкуствена вентилация за 120 часа, много повече от часовете, споменати в изследването.  

Когато събудиха Доминик от изкуствената кома, той можеше да движи всяка част от тялото си. Лекарите бяха много изненадани от това. Те бяха сигурни, че ще бъде парализиран и че дори няма да може да говори. Доминик ме погледна със сълзи в очите и каза ‘направиха това в главата ми, за да стигнат до вас; искат да ви унищожат; да ви довършат.’ Не можех да повярвам на ушите си; какво беше открил?

"Нашият син умря заради небрежността на много доктори"

Нашият син си отиде в резултат на безхаберието на много лекари. Той умря, защото те сляпо вярваха, че има рак, въпреки че тестовете показваха обратното ‘няма злокачествени тумори в белите дробове.’ Това показаха анализите.

Доминик имаше сериозна пневмония с плеврална ефузия, но никой не третираше този проблем. Не бяха направени необходимите изследвания. Той беше лишен от жизненоважно лечение. Той получи албумин и кръв след много настояване от наша страна, но дори тогава количествата не бяха достатъчни. Не получи високи дози витамин C. Когато поискахме това, завеждащият педиатричното отделение в Кирхен ни каза, че високите дози витамин C са токсични и че не е съгласен с инжектирането му поради етични съображения.  

Етични съображения? Къде бяха неговите етични съображения, когато се опита да убеди Доминик, че изпитва болка, въпреки че синът ни казваше, че няма болки. Отново и отново, той го питаше ‘имаш силни болки, нали Доминик?’ докато един ден Доминик не ме попита, много объркан ‘Мамо, защо трябва да ме боли?

Нещата се влошиха още повече. Тъй като Доминик не се поддаде на историята с болката, му изпратиха свещеник, който да го изплаши. Свещеникът трябваше да му каже, че ще умре на другия ден. За щастие свещеникът не можел да повярва какво искат от него докторите и отказал. Той е толкова шокиран от желанието им, че записва разговора с докторите и си отбелязва датите.  

По това време единственото, което Доминик иска е да се прибере в къщи. Той винаги казваше ‘искам да си тръгна. Искам да отидем в друга страна. Тук никой не иска да ми помогне. Имам проблем с белия дроб, но това не е рак. Мамо, трябва пак да им кажеш.’ Но те не чуваха нищо от това. Те отдавна говореха за рак в последен стадий и искаха да му дадат морфин за болката, която нашият син не изпитваше.  

Когато разбраха, че тактиката за сломяване не работи, докторите отново поискаха съда да ни отнеме родителските права. Този път евангелистки пастор е предложил на докторите да се обърнат към съда в Бецдорф. Този пастор не е виждал Доминик и нас. Как може да си е създал мнение за нас и да е дал такъв съвет, въпреки факта, че не знае нищо за нас?

Нещата станаха още по-ужасни. Защо някои лекари изведнъж започнаха да искат да дават морфин на Доминик? Всеки знае, че морфина има силен успокояващ ефект и може дори да бъде фатален за пациента. Може би поради тази причина в края на август 2004 искаха да отнемат родителските ни права, за да могат да приложат морфин със съгласието на съда, но без каквато и да е нужда от морфин.  

Доминик нямаше нужда от морфин и не искаше морфин. Той искаше само да се прибере в къщи. Лекарите всеки път му казваха ‘утре, утре ще се прибереш.’ Това беше само жестока тактика на отлагане, защото те не искаха той да се прибере у дома. След голям натиск от страна на нашия адвокат и благодарение на помощ от приятели успяхме да изведем Доминик от болницата една нощ около 9.30. Но детето ни не се прибра в къщи, а отиде в друга клиника. Преди да напуснем, трябваше да дадем точна информация за другата клиника.

"Той отказа да продължи лечението на Доминик и ни даде 24 часа да напуснем неговата клиника"

Докторът в последната клиника в Германия беше изненадан от състоянието му, както и от небрежното отношение в Кирхен. Той дори искаше да докладва за това на областния прокурор в Кобленц. После ни изпрати журналист от вестник Билд. Докторът ни каза, че трябва да се запише всичко, през което сме преминали. Също така ни каза, че можем да се доверим на този мъж, тъй като е негов приятел и кръстник на децата му.

Ние обаче имахме съмнения и не му казахме нищо. Докторът наруши правото на пациента за конфиденциалност, като позволи да бъдат направени копия на рентгеновите снимки на Доминик и изведнъж се промени напълно. Стана друг човек. Той също работи с високи дози от витамините и хранителните добавки на д-р Рат, но сега напълно промени тона си. Само преди няколко дни не вярваше, че в белия дроб има злокачествен тумор и беше видял диагнозата на патолозите, която казва, че няма злокачествени образувания в клетъчната тъкан. Сега изведнъж искаше да ни убеди, че нашето момче има злокачествен тумор. Накрая отказа да продължи лечението и ни даде 24 часа да напуснем клиниката му.

Когато обмисляхме възможността да продължим лечението на Доминик в къщи с помощта на медицинска сестра, получихме следната неприятна изненада: сестрата беше променила мнението си и ни каза, че решенията оттук нататък ще се вземат от шефовете. Какво означаваше това? Ако докторите вярваха, че няма надежда за детето ни, защо не го изпратят у дома? Защо го принуждаваха да отиде в болница?

Сега имахме само една опция. От известно време Доминик ни казваше, че няма да получи помощ в Германия. ‘Заведете ме в друга страна. Тук никой не иска да ми помогне’ повтаряше той непрекъснато. Така че заминахме в чужбина, както Доминик искаше.

Тази стъпка имаше последствия. Сестрата докладва, че сме напуснали клиниката без тяхно съгласие, въпреки че всъщност ни бяха изхвърлили от там. Това беше просто тактика да се върне Доминик в техните ръце. Във всеки случай на 17 септември сестрата отново опита да отнеме родителските ни права, но ние бяхме на път за Мексико с медицинско лице.

Дори тогава продължиха да се домогват до Доминик. Те не бяха доволни от факта, че нашият адвокат знаеше, къде бяхме и какви бяха обстоятелствата. Не. Според германските закони трябваше да информираме съдията, Отдела за непълнолетни лица и сестрата за нашето местопребиваване. При тези обстоятелства как може момче на 9 години да получи тишината и спокойствието, от които се нуждае, за да се почувства по-добре? Всички знаят, че е невъзможно да се възстановиш от тежка болест без почивка. Операциите, инфекциите и всички други външни обстоятелства оставиха отпечатък върху нашето дете. Доминик беше много повлиян от всичко това. Неговата психика беше съзнателно унищожена, за да се отнеме волята му за живот. Те дори успяха да всеят съмнения в умовете на мексиканските лекари, като им дадоха грешна информация, поради което дори там лечението на Доминик беше силно ограничено. Накрая разбрахме за всичко това благодарение на документацията в клиниката. От тези доклади също така разбрахме, че лекарите са били напълно убедени, че Доминик не може да е в последен стадий на рак, тъй като остеосаркома е изключително болезнен и е несъвместим с липсата на болка при Доминик.

"'Той е специално дете' казваха лекарите и сестрите в Мексико."

‘Той е специално дете’ така казваха лекарите и сестрите в Мексико. Много пациенти, сестри и лекари имаха високо мнение за него, харесваха го и го обичаха. Някои пациенти отиваха при него и слушаха музика заедно – Доминик обичаше музиката, повече от всичко друго. Те пееха мексикански коледни песнички през есента.

Понякога Доминик седеше на брега, където поне за малко можеше да забрави за носталгията. Липсваха му неговите братя и приятелите. Дори баща му не можеше да го посещава. И за двамата беше много трудно. Само неговият добър приятел д-р Рат можеше да дойде в Мексико да го види. През нощта с часове той държеше Доминик в ръцете си. Той никога няма да забрави това.  

‘Ако пак се разболея, когато се прибера у дома, кой ще ми помогне?’ попита Доминик веднъж, докато гледаше към хоризонта. Не. Той не искаше да преживее всичко отново. В него не бяха останали сили. Доминик трябваше да промени самоличността си, за да може да живее без проблеми.

По това време той постоянно казваше, че има нещо в дробовете си и нещо се случва там. Най-накрая, макар и твърде късно лекарите го послушаха. Но Доминик беше уморен. Той беше чакал твърде дълго; той преживя толкова много, че не можеше да продължи. Едно момче с голяма воля за живот беше физически и психически сразен. Той искаше само да се прибере у дома. И начина, по който го казваше ме плашеше, затова го попитах ‘когато казваш, че искаш да се прибереш в къщи, кой друг е там?’ ‘Спасителят’ беше всичко, което каза.

Доминик се прибра у дома на Деня на всички светии.  

За баща му и братята му, които бяха далеко, това беше много тъжно. Тъй като искахме да се сбогуваме с него на спокойствие, решихме на погребението и панихидата да бъдем сами. Но Доминик не беше оставен на мира дори мъртъв. Сутринта в деня на погребението (понеделник), ни се обадиха от полицията в Бецдорф, за да ни кажат, че ще вземат тялото за аутопсия.  

От  този момент нататък пресата се настани на прага на дома ни. Още докато бяхме в Мексико за клиниката и за нас са се разпространявали мъчителни истории и измислени новини. Сега атаките станаха още по-жестоки и болезнени. Така и не се намериха доказателства в подкрепа на тези твърдения. И няма да се намерят, защото не съществуват. Когато не могат да намерят доказателства, журналистите се обръщат към последното средство: духовно убийство. Само един журналист ни изпрати съболезнованията си и изрази желание да ни помогне. Благодаря му много за това, че е различен от колегите си. Благодаря.  

На аутопсията не бяха допуснати независими адвокати и лекари. Защо? Единствената възможност беше да поискаме втора аутопсия от независими патолози, адвокати и лекари. Това решение беше много трудно, като за повечето родители, но това беше правилното решение.  

На Университетската клиника в Кобленц, която беше упълномощена от областния прокурор да извърши аутопсията, й бяха необходими 2 месеца да си свърши работата.  В досието се казва, че когато прокурорът е поискал резултатите са отговорили, че тези неща не стават толкова бързо и че им трябва цялото медицинско досие на Доминик, за да опишат резултатите от аутопсията. Защо му е на лекаря досието на пациента, ако трябва да предостави заключение, на базата на това, което вижда и неговия анализ. Бяхме изненадани да разберем това, както и други неща от досието.

Втората аутопсия показа, че Доминик не умря от рак, но от остра сърдечна недостатъчност. Въпреки това, дори днес много въпроси остават без отговори. Например патолозите от Университетската клиника в Майнц са премахнали огромния фиброзен съсирек и колабиралия бял дроб, но не са ги върнали обратно. Когато беше проведена втората аутопсия, тези две неща липсваха и до ден днешен не могат да се изследват. Защо?

Въпреки ужасните преживявания през последните месеци, мисля че е време да изразим благодарности. Благодаря на Вас, д-р Рат, за това че бяхте там с нас; Доминик никога няма да ви забрави. Сега той има адвокат на небето. Също благодаря на д-р Нидзвецки за безценната помощ, която ни оказа в Мексико. Моля, благодарете на докторите Вадим и Стела от наше име и на целия екип в Санта Клара.

"Благодаря на Вас, д-р Рат, за това че бяхте с нас; Доминик никога няма да ви забрави."

Искаме също да благодарим на всички лекари, на които Доминик имаше доверие, на всички професионалисти, които искаха да му помогнат и които се грижеха за него по възможно най-добрия начин. Благодаря. За вас, вашата професия е все още призвание. Преди всичко, благодаря на Вас, д-р Баумгард в Мюнхен, който спасихте крака на Доминик  и на Вас, д-р Хадрих за безценната помощ по време на пътуването до Мексико и престоя там.

Също така благодаря на всички хора, които бяха с мен и Доминик в Мексико, хора, които бяха напълно непознати и които бяха винаги на разположение и станаха наши приятели. Благодаря на Харалд, Карин, Мира и Хелън. Благодаря на всички хора, които ни подкрепяха и продължават да го правят в своите писма, молитви и други начини за помощ. Доминик сега почива в мир. Ние сме тези, които страдаме и още не можем да разберем всичко, което ни се случи. Толкова много ни липсва. Той имаше толкова много планове...

Искаме да продължим да даваме информация и да казваме истината за клетъчната медицина и да помагаме на хората да бъдат по-осъзнати за собственото си здраве. Истината непрестанно се появява пред нас и тя е абсолютно поругана.  

Това не трябва да ни спира, тъй като има още много за правене. Мощните фармацевтични групи упражняват диктатура във всички области на живота ни. Всичко си пасва перфектно; нищо не е оставено на случайността. Няма ли държавата задължението да помага на най-слабите, особено на децата? Не трябва ли да ни защитава от своеволните действия на силните? Как може да принуди едно дете да бъде подложено на експериментално лечение с химиотерапия, узаконена от Върховния федерален съд през 1993 и от която, според списание Шпигел няма абсолютно никаква полза? Защо не може да се прави избор между всички научно доказани алтернативи? Защо в нашата страна не е възможно да се избира клетъчната медицина?

Неотдавна Федералната статистическа служба отново потвърди, че един от всеки четири сънародника умират от рак. Знаем, че химиотерапията не лекува рака и че дори може да го влоши. Тези знания и последствията трябва да станат обществено достояние. Задачата не е лесна, но си заслужава усилията. Заедно с лекарите, които осъзнават своята отговорност, с независимите изследователи и медицинските лица, отворени към нови алтернативи и разбира се с помощта на Господ ще намерим пътя, който хвърля светлина върху истината. Ние сме на страната на истината, въпреки че постоянно се сблъскваме с тежки поражения. И както казват в нашата страна ‘лъжата препуска напред, а истината прави малки крачки и накрая стига целта си навреме.’

Инструменти: